Не съм велик
Не съм велик. Не съм и гениален.
Обикновен съм, с мойта си душа.
Не ме хвалете твърде много,
а сбъркам ли – подайте ми ръка.
Не съм велик. Останах си човечен.
И срещу други хора не злобея.
Със тях се радвам. Давам си ръката
приятелски, а не да плюят в нея.
Не съм велик. И пълно покрай мене с хора.
Приятелите са като вълни в морето.
Но по-добре живота с тях да боря,
отколкото самичък някъде да светя.
p.s. Много е хубаво човек да получава комплименти за положения труд. Но... не мисля, че всички хвалебствия са заслужени. И ми става болно. Защото в сайта има и други автори, които творят още по-хубаво от мен, а нямат това внимание. Моля ви... за мен едно „ Браво или Поздрав” има същата стойност, както и многото думи от рода „ Цар си, Бог си...”. Ако държите на мен, не ги пишете. Аз съм един от вас и искам да бъда такъв. Не съм с нищо повече. Обикновен човек. Понякога се получава написаното, понякога не. И когато не се получи, не се притеснявайте да ми го кажете. Открит съм. Ще помоля публикуващия редактор да не изтрива послеписа ми. Благодаря предварително!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
