Не съм велик
Не съм велик. Не съм и гениален.
Обикновен съм, с мойта си душа.
Не ме хвалете твърде много,
а сбъркам ли – подайте ми ръка.
Не съм велик. Останах си човечен.
И срещу други хора не злобея.
Със тях се радвам. Давам си ръката
приятелски, а не да плюят в нея.
Не съм велик. И пълно покрай мене с хора.
Приятелите са като вълни в морето.
Но по-добре живота с тях да боря,
отколкото самичък някъде да светя.
p.s. Много е хубаво човек да получава комплименти за положения труд. Но... не мисля, че всички хвалебствия са заслужени. И ми става болно. Защото в сайта има и други автори, които творят още по-хубаво от мен, а нямат това внимание. Моля ви... за мен едно „ Браво или Поздрав” има същата стойност, както и многото думи от рода „ Цар си, Бог си...”. Ако държите на мен, не ги пишете. Аз съм един от вас и искам да бъда такъв. Не съм с нищо повече. Обикновен човек. Понякога се получава написаното, понякога не. И когато не се получи, не се притеснявайте да ми го кажете. Открит съм. Ще помоля публикуващия редактор да не изтрива послеписа ми. Благодаря предварително!
© Христо Костов All rights reserved.
