Не сънувайте моите сънища
НЕ СЪНУВАЙТЕ МОИТЕ СЪНИЩА
Лятно време е, никой не бърза.
Дядо връзва цедилник за ореха
и пристяга коравия възел,
връх преди да е взела умората.
После клепа косата изкусно
и прелива ракия на мъката.
А пък баба се щура из пруста
и приготвя свещици за църквата.
– Дръж котлето, измий си очите.
И внимавай – да не те урочасат.
Мравки бели в косите ѝ скитат.
А по лицето – браздулки меласа.
Ще обърнем сеното сабахлен,
още е мокро и нека отвърне.
На вързопчета в старата ракла
е прибрала премяна – отвъдната.
Аз се сепвам – не зная къде съм,
как ли вятърът довял ме е тука.
А на двора – немит и несресан,
зърнах дядо да катери улука.
Като котка се шмугна нагоре,
за да премине през процеп небесен.
И не смогнах да му проговоря.
Свърши лятото. Настъпваше есен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
