Не те обичах за това...
Не те обичах за това...
Не те харесвах
за това, че си подхождахме,
а затова, че просто много те обичах...
В началото и двамата прохождахме
и в обичта си много често просто сричахме...
Не те поисках
за това, че те харесвах...
(а те харесвах, знаеш, много, твърде много...)
Но, гледайки косите си как сутрин сресваш,
във мене бавно се зараждаше тревога...
Не те и укорявам за това, че си отиде...
Защото свободата ти за теб бе всичко...
Дори преглътнах и горчивата обида,
защото знаех вече, че сме тъй различни...
Не те потърсих –
и за мен не съществуваш,
макар че някой ден пак мога да те срещна...
Ала си мисля, че в живота ни си струва
да се научим, че съвсем не сме безгрешни...
22 ноември 2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
