24 нояб. 2009 г., 10:53  

Не те обичах за това...

762 0 4

Не те обичах за това...



Не те харесвах

за това, че си подхождахме,
а затова, че просто много те обичах...
В началото и двамата прохождахме
и в обичта си много често просто сричахме...

Не те поисках

за това, че те харесвах...
(а те харесвах, знаеш, много, твърде много...)
Но, гледайки косите си как сутрин сресваш,
във мене бавно се зараждаше тревога...

Не те и укорявам за това, че си отиде...
Защото свободата ти за теб бе всичко...
Дори преглътнах и горчивата обида
,
защото знаех вече, че сме тъй различни...

Не те потърсих –

и за мен не съществуваш,
макар че някой ден пак мога да те срещна...
Ала си мисля, че в живота ни си струва
да се научим, че съвсем не сме безгрешни...


22 ноември 2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...