finaltouch (Георги Ванчев) finaltouch (Георги Ванчев)
8 291
Nov 24, 2009, 10:53 AM  

Не те обичах за това...

765 0 4

Не те обичах за това...



Не те харесвах

за това, че си подхождахме,
а затова, че просто много те обичах...
В началото и двамата прохождахме
и в обичта си много често просто сричахме...

Не те поисках

за това, че те харесвах...
(а те харесвах, знаеш, много, твърде много...)
Но, гледайки косите си как сутрин сресваш,
във мене бавно се зараждаше тревога...

Не те и укорявам за това, че си отиде...
Защото свободата ти за теб бе всичко...
Дори преглътнах и горчивата обида,
защото знаех вече, че сме тъй различни...

Не те потърсих –

и за мен не съществуваш,
макар че някой ден пак мога да те срещна...
Ала си мисля, че в живота ни си струва
да се научим, че съвсем не сме безгрешни...


22 ноември 2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0