Болката и тъгата
останаха далече.
От теб не очаквам нищо
и не те обичам вече.
Само не разбирам,
защо стъпките ти чувам.
И когато се събудя
искам пак да те целувам.
По пътя щом се спъна,
опора в твоята ръка
скам да намирам.
Твоето лице защо съзирам
в тълпата отсреща.
И мигом ме облива
радостна вълна гореща.
Та нали миналото
остана далече
и най-важното, че знам.
Аз не те обичам вече.
© Лиляна Стаматова Всички права запазени