(На момичето от влака, което някога тежко хлътна по мен)

Аз съм самотна капка в синьото море.
Която ще остане сама докато умре.
Няма да ме видиш пак, обещавам.
Аз два пъти не се явявам.
Като дух на покойник пред човек.
Аз сам кова своя ковчег.
Не ми трябва нито обич, нито ти.
Сърцето ми тихо в огъня гори.
Докато душата ми кротко спи.
И дано някога животът ми прости.
Дано някога остави ме вината.
Че пред теб избрах самотата.
И те оставих сам самичка в тъмнината.
От сенките хвърляща гората.
Пълна с дървета от разочарование.
И листа окъпани в страдание.
Прости ми, че те пренебрегнах.
И дано чувствата ти не засегнах.
След всичко което ти направи.
Аз ти се отплатих с черни рани.
Дано ти поне още имаш сърце.
Ако имаш, стискай го с ръце.
Пази го като своите очи.
Отразяващи нежните слънчеви лъчи.
Не те обичам, съжалявам!
Дано не те наранявам.
Без мен моля те продължи.
И по-добре от мен, един ден бъди!