Jul 13, 2018, 3:46 AM

Не те обичам

  Poetry » Love, Other
669 0 0

(На момичето от влака, което някога тежко хлътна по мен)

 

Аз съм самотна капка в синьото море.
Която ще остане сама докато умре.
Няма да ме видиш пак, обещавам.
Аз два пъти не се явявам.
Като дух на покойник пред човек.
Аз сам кова своя ковчег.
Не ми трябва нито обич, нито ти.
Сърцето ми тихо в огъня гори.
Докато душата ми кротко спи.
И дано някога животът ми прости.
Дано някога остави ме вината.
Че пред теб избрах самотата.
И те оставих сам самичка в тъмнината.
От сенките хвърляща гората.
Пълна с дървета от разочарование.
И листа окъпани в страдание.
Прости ми, че те пренебрегнах.
И дано чувствата ти не засегнах.
След всичко което ти направи.
Аз ти се отплатих с черни рани.
Дано ти поне още имаш сърце.
Ако имаш, стискай го с ръце.
Пази го като своите очи.
Отразяващи нежните слънчеви лъчи.
Не те обичам, съжалявам!
Дано не те наранявам.
Без мен моля те продължи.
И по-добре от мен, един ден бъди!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Софийков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...