Не те познавам...
Не те познавам, а ужасно ми се иска да чуя твоя глас поне.
Уви! Разбрах, че не ми стиска и мълча пред теб като дете.
Погледнеш ли ме удря ток и питам се - дали не полудявам?
Не може то да е любов, та аз дори не те познавам!
Орисията ми е такава да идвам за да те погледам, а
после пълна със тъга хващам влака за дома.
Следват дни и седмици в(ъв) мисли за това момче,
което в(ъв) ума ми влезе и не спира да краде.
Искам да ти кажа нещо... куп неща да споделя...
да те прегърна и да тръгнем двама с тебе за ръка...
Но страха във мен надвива и остава ми това
да почакам още малко, за да погледам пак!
(Нямам дарбата и усета да пиша,но това имах нужда да го споделя. Става въпрос за момче, в което се влюбих преди година,но нямам смелост да направя нещо повече.Той отключи всичкия срам, който липсваше в мен за 21 год... ) ;)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Карагьозова Всички права запазени
