14.04.2011 г., 0:46 ч.
Не ти ли омръзна?
Не ти ли омръзна, Господи,
все за ръка да ни водиш?
Ние изчадия прости сме,
мъдрост не ще ни споходи.
От пръст и вода кал сторихме,
а не цъфтящи градини,
чест и любов загробихме -
как злото да ни подмине?
Не ти ли омръзна в тъмното
звезди да палиш в олтара?
Ние пак тъпчем по съмнало,
грешни, в пътеката стара.
И пак се кръстим по празници,
свещ палим, попът мърмори...
Може да сме измамници,
но нека ни видят хората.
Май ти омръзна, истински,
но я ни прати по дявола,
да видиш колко сме хрисими
и как се учим на вяра.
© Вики Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
добро е! браво
-
Ех...за жалост... истината си изрекла,харесах
-
Много ми хареса, истинско отражение на действителността у нас, където е модерно да се ходи в църква и да се палят свещи. И само толкова... много хубаво написано, браво!
-
Здравей,Самодива!Стихът ти поставя въпроса за лицемерното ни общество,в което като в блато потапяме новите хора.И всичко се повтаря...Но има светъл път и това е личния избор да правиш нещата различно от някаква инерция в теб самия или обкръжението.Поздрав!Хареса ми.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Браво, Самодива!