Apr 14, 2011, 12:46 AM

Не ти ли омръзна?

  Poetry
1K 0 5

Не ти ли омръзна, Господи,
все за ръка да ни водиш?
Ние изчадия прости сме,
мъдрост не ще ни споходи.

От пръст и вода кал сторихме,
а не цъфтящи градини,
чест и любов загробихме -
как злото да ни подмине?

Не ти ли омръзна в тъмното
звезди да палиш в олтара?
Ние пак тъпчем по съмнало,
грешни, в пътеката стара.

И пак се кръстим по празници,
свещ палим, попът мърмори...
Може да сме измамници,
но нека ни видят хората.

Май ти омръзна, истински,
но я ни прати по дявола,
да видиш колко сме хрисими
и как се учим на вяра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Смело и валидно за лицемерите-неверници – във всички времена!
    Браво, Самодива!
  • добро е! браво
  • Ех...за жалост... истината си изрекла,харесах
  • Много ми хареса, истинско отражение на действителността у нас, където е модерно да се ходи в църква и да се палят свещи. И само толкова... много хубаво написано, браво!
  • Здравей,Самодива!Стихът ти поставя въпроса за лицемерното ни общество,в което като в блато потапяме новите хора.И всичко се повтаря...Но има светъл път и това е личния избор да правиш нещата различно от някаква инерция в теб самия или обкръжението.Поздрав!Хареса ми.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...