Не, това е само жалкото ми оправдание

15.12.2009 г., 21:02 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 2

484 0 2

Какво усетих в теб, не знам.
А отсетне колко често ще се питам...
Мисълта ми все към теб ще броди, знам.
И знам, че често ще полита и ще спира.
Някога мечтите ти дали ще стигне тя?
Тъй често ми се иска да ги прекося.
И ще докосне ли със своята благородна сълза
твоята смразяваща, забързана съдба?
Защо се мъча да описвам този плам,
когато знам, че безнадеждността сама,
едва-едва, крепи го с ледените си
чупливи пръсти, оковани от страха? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Аз лъжецът
Насън и наяве

В съня ти ще нахлуя като вятър, ще те завия с лунна светлина и като сянка в призрачен театър, ще бдя...
Звезда

Тази нощ и звездите не плачат, с тях ще дойда красива и бяла. Тази нощ ти безумен ме чакай, ще прист...
Къща от думи

И понеже не зная дали съм оттук, още в тъмните вечери стихове пиша. Дъждовете прииждат студени от юг...

Още произведения »