Когато отида си от този свят
не тъгувай, а погледни зората.
Усмивка моя ще усетиш там
и денят ти ще огрява.
Когато вятъра коси разроши
опитай се да го уловиш.
Той моята милувка носи
по пътя смело да вървиш.
Красиво цвете като видиш
наведи се и го откъсни.
Към устни жарки ти вдигни го
целувка моя то ще ти дари.
А вечер падне ли сега,
светулчица ще видиш в мрака.
Не тъгувай! Това съм аз
и огрявам пътя ти към светлината.
© Кети Колева Всички права запазени