Когато отида си от този свят
не тъгувай, а погледни зората.
Усмивка моя ще усетиш там
и денят ти ще огрява.
Когато вятъра коси разроши
опитай се да го уловиш.
Той моята милувка носи
по пътя смело да вървиш.
Красиво цвете като видиш
наведи се и го откъсни.
Към устни жарки ти вдигни го
целувка моя то ще ти дари.
А вечер падне ли сега,
светулчица ще видиш в мрака.
Не тъгувай! Това съм аз
и огрявам пътя ти към светлината.
© Кети Колева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
