Когато отида си от този свят
не тъгувай, а погледни зората.
Усмивка моя ще усетиш там
и денят ти ще огрява.
Когато вятъра коси разроши
опитай се да го уловиш.
Той моята милувка носи
по пътя смело да вървиш.
Красиво цвете като видиш
наведи се и го откъсни.
Към устни жарки ти вдигни го
целувка моя то ще ти дари.
А вечер падне ли сега,
светулчица ще видиш в мрака.
Не тъгувай! Това съм аз
и огрявам пътя ти към светлината.
© Кети Колева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
