Не тъгувай, сърце
Не тъгувай
Не тъгувай, сърце, в мрака само
звезден дъжд се стопява в нощта
и с целувка по лунното рамо
вън бледнее съня в утринта.
Не тъгувай, любов - над житата
спомен сипе сребърен прах
и примигва с очи тишината,
вятър носи във шепите смях.
Не тъгувай, зора - ще изгрее
ято птици във синьо небе,
а във клоните слънцето зрее -
плод уханен, сякаш расте.
Живка Юрукова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Юрукова Всички права запазени
