Не търся истина в простаците
Скрита съм дълбоко в представите си
отвели ме някъде насън
неусетно ме пробуждат и проявите
нанесени с виртуален гръм
Ужасена съм жестоко от лукавите
потънали в хорска злъч без срам
невероятно смаяна съм от бруталните
търсещи сензация и звън
Поддържам неволно онеправданите
стоящи безмълвно на трън
нещастно съжалявам уж солидарните
бунтарствата им са ясни навън
Равнодушно поглеждам над овациите
неприлично взети назаем
не търся истината от простаците
пълзящи като брутална сган
Високо гледам в хоризонтите
разсейвам се с добри дела
съжалявам вечно адресантите
написали за мен некрасиви неща
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Тодорова Всички права запазени
