3.11.2010 г., 10:25

Не усети ли?

1.4K 0 8

НЕ УСЕТИ ЛИ?

 

Не видя ли, че аз съм до теб.

На брега на морето сме двама.

Разтопява се златната глеч

по вълните.

И всичко е ново.

Не усети ли как приближих.

Знам къде си. И знам, че ме чакаш.

В светлината на твойте очи

се размесиха синьо и златно.

Не почувства ли, свих се без звук.

В твойто тихо потънах до дъно.

Там, по-изгрев, където брегът

ожаднява за нежност и думи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • безбрежно красиво и чувствено, Люси...
    радвам ти се, сърдечно.
  • Герда, благодаря ти за топлото присъствие! Поздрави!!!
  • много, много ми хареса...
  • Ники, много ти благодаря! Удоволствието е взаимно!!! Поздрави!
    ---
    Мила, едва сега разбрах кой стои зад този ник. Благодаря ти, че не ме забравяш! Прегръщам те, Веси!
    ---
    Много ме радват думите ти, Илко!!! Благодаря ти от цялото си сърце! Поздрави, Поете!
    ---
    Благодаря ти за точния прочит, Люсил!!! Чудесна си, както винаги! Поздрави!
    ---
    Признателна съм за топлия ти коментар, Лили! И се радвам, че си тук със светлинката си!
    ---
    Еви, благодаря ти, Слънце! Така се радвам, че отново се срещаме!
    Нека е хубав денят ти, мила!
    ---
    Роси, благодаря ти за очарователното присъствие, скъпа! Нека е един радостен ден за теб!!!
  • Нежност и красота...
    Благодаря за удоволствието!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...