3.11.2010 г., 10:25

Не усети ли?

1.4K 0 8

НЕ УСЕТИ ЛИ?

 

Не видя ли, че аз съм до теб.

На брега на морето сме двама.

Разтопява се златната глеч

по вълните.

И всичко е ново.

Не усети ли как приближих.

Знам къде си. И знам, че ме чакаш.

В светлината на твойте очи

се размесиха синьо и златно.

Не почувства ли, свих се без звук.

В твойто тихо потънах до дъно.

Там, по-изгрев, където брегът

ожаднява за нежност и думи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • безбрежно красиво и чувствено, Люси...
    радвам ти се, сърдечно.
  • Герда, благодаря ти за топлото присъствие! Поздрави!!!
  • много, много ми хареса...
  • Ники, много ти благодаря! Удоволствието е взаимно!!! Поздрави!
    ---
    Мила, едва сега разбрах кой стои зад този ник. Благодаря ти, че не ме забравяш! Прегръщам те, Веси!
    ---
    Много ме радват думите ти, Илко!!! Благодаря ти от цялото си сърце! Поздрави, Поете!
    ---
    Благодаря ти за точния прочит, Люсил!!! Чудесна си, както винаги! Поздрави!
    ---
    Признателна съм за топлия ти коментар, Лили! И се радвам, че си тук със светлинката си!
    ---
    Еви, благодаря ти, Слънце! Така се радвам, че отново се срещаме!
    Нека е хубав денят ти, мила!
    ---
    Роси, благодаря ти за очарователното присъствие, скъпа! Нека е един радостен ден за теб!!!
  • Нежност и красота...
    Благодаря за удоволствието!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...