Не успявах
Не успявах все да те обичам,
скрита зад съмнения и сто вини.
И светлото, усмихнато момиче
в облаци дъждовни се стопи.
Безпомощно протягаше ръцете си
към твоите с нестихваща любов.
Без глас ще плаче днес в сърцето си,
разкъсано от твоят ден така суров...
Но някога ще събере отново
разпиляната си и измъчена душа.
Едва тогава тежките окови
ще счупи с много, много светлина.
И когато слънцето и́ се усмихне
с усмивката на чаканата нежност,
То тя, болката завинаги ще стихне
в едно море от влюбена копнежност.
Той, облакът, ще кацне на дъга,
от обичното слънце ще засвети.
Момичето, окъпано в сълзи сега,
ще се превърне в огнена комета.
И в полета на чайка ще се скрие
над теб невидима да полети,
а този дъжд не ще успее да изтрие
оставените в теб обичащи следи.
19.06.2017г.
Бадемов Цвят
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Mimi Ivanova Всички права запазени
