няма небе
облаци ледени
ръсят във времето
милозливи трошици
внимателство
без сърдечна
ритмичност
без честота
в необятието
сложно
само два реда
неимоверност
се търкалят
по плоската
сцена
на безчувствието
на закърнелия романс
епохалната
вечност
пищи театрално
в пробитата
болка
на вятъра
в черна тоналност
с глухонеми
емоции
съжителства тихо
секвенсерът-стожер
на поредната
страст
неизбежна
© Геновева Христова Всички права запазени
сцена
на безчувствието
наклонът е
правопропорционален
на миксирани
плахи
безбрежности
Ave