няма небе
облаци ледени
ръсят във времето
милозливи трошици
внимателство
без сърдечна
ритмичност
без честота
в необятието
сложно
само два реда
неимоверност
се търкалят
по плоската
сцена
на безчувствието
на закърнелия романс
епохалната
вечност
пищи театрално
в пробитата
болка
на вятъра
в черна тоналност
с глухонеми
емоции
съжителства тихо
секвенсерът-стожер
на поредната
страст
неизбежна
© Геновева Христова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
