21.05.2007 г., 23:29

Не вкусвай от омразата

736 0 7
Сърце, изпълнено с тъга,
ъгли, пропити с отчаяние,
ръце, протегнати в нощта,
целувка, търсеща ридание,
едва подслушана въздишка

жадуваща за красота...
аз вярвам в тези два-три стиха,
да, в тях, в човешката душа.
ужасно е да се залъгваш,
в сърцето скруполи да криеш,
а щом от всичко се отдръпваш,
щастливи дни как ще откриеш?
обичаш ли, обичай всички,

за любовта прегради няма,
ако те мразят, пак обичай

от зли очи пази се само.
боли, когато те намразят
и ти да мразиш пак боли.
човек ли си, от таз зараза
   недей да вкусваш и за миг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яница Ботева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...