Валери_Станков (Валери Станков)
1044 766
22.03.2023 г., 13:30 ч.

Не всекиму се дава от Небето 

  Поезия
119 2 2

НЕ ВСЕКИМУ СЕ ДАВА ОТ НЕБЕТО

 

... не всекиму се дава от небето
да остарее благо като мен –
във моето шейсет и седмо лето
белее ми се ризката от лен,

 

и още прав си връзвам панталона –
и вече поизносения кларк,
и, сякаш че ме гони бик в Памплона,
за здраве тичам в стихналия парк,

 

младоците ме гледат със насмешка,
девойките – с възторг и в унес тих,
и – кротко старче със душа момчешка,
благодаря им сутрин с някой стих,

 

и все така – във час благоговеен,
се питам пак – унесен във мечти,
защо – когато тялото старее,
душата все по-шеметно лети? –

 

и някой ден – без мене! – към небето
ще пресече финалната черта,
във моето шейсет и седмо лето
аз спрях да се страхувам от смъртта.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??