17.10.2019 г., 21:47

Не вярвай на листа!

1.1K 1 4

Не вярвай на дърво, което
се хвали с хиляди листа,
но плод най-сладък от Небето
не е родило с възрастта.

 

Че някога Христос премина,
в умората усетил глад,
и пред разлистена смокиня
потърси Свойта Благодат.

 

Уви! Безплодно бе дървото.
Създателя си наскърби.
И Той прокле го със горкото
над най-греховните съдби.

 

"От теб довека плод да няма,
но ялово си остани!
Че от листата ти измама
очи човешки ще плени...

 

За Мене си дърво омразно.
В земята щедра - паразит.
Щом спира гладният напразно
и с теб не може да е сит..."

 

Не вярвай на дърво, което,
изгуби Живата Вода.
Изсъхнало е то. Проклето.
И няма в Царството следа.

 

Защото смисълът едничък
под този Свят Небесен свод,
е Господ Бог да заобичаш,
и раждаш Неговия Плод!

 

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Би трябвало тези стихове да се четат често от много хора.Много,много ми хареса!
  • Благодаря ти, Ангелче!
  • Благодаря Ви, Петре! Бог да Ви благослови!
  • Хареса ми петият куплет. Близък ми е.
    Благодат е, когато някой намери смисъла.
    За мен той още е 42.
    Поздрави!

    П.с.
    Хареса ми този куплет с изчистената си форма, ясни рими и завършен смисъл.
    Аз лично не пиша класическа поезия, но Вашата е хубава. И има идея и мисия.
    Бог с Вас!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...