Не вярвайте на май
Не вярвайте на май, че пролетта е,
на хвърлей само. Всъщност си е тръгнала.
Крадец – дъждът отнесе дъх омаен,
треперят мокри три липи там, в ъгъла,
\
в бетонна джунгла. Кестен прецъфтял е,
душицата на всички тъжни гълъби,
градът е дом, но без небе и кален,
очите му са локвите – триъгълни.
Те пазят светофара отразен и,
забравения спомен за зеленото,
с вода наместо вино в тънки вени,
и лятото ще тръгне. Неначенато...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
