Не вярвайте на май, че пролетта е,
на хвърлей само. Всъщност си е тръгнала.
Крадец – дъждът отнесе дъх омаен,
треперят мокри три липи там, в ъгъла,
\
в бетонна джунгла. Кестен прецъфтял е,
душицата на всички тъжни гълъби,
градът е дом, но без небе и кален,
очите му са локвите – триъгълни.
Те пазят светофара отразен и,
забравения спомен за зеленото,
с вода наместо вино в тънки вени,
и лятото ще тръгне. Неначенато...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
