НЕ ВЯРВАМ!
Не вярвам в деня ти
светъл измислено.
Не вярвам в света ти,
Помислен отникъде.
Не вярвам, че страдаш,
сълзящ от очакване,
а по-скоро падаш -
отхвърлен отвсякъде…
Не вярвам в магията
парченца с лепило,
които стихията
е на прах вече стрила -
да правим усилие,
да върнем във спойка,
ЗОВЯЩИ „лек” смислен
чрез проста упойка.
И виждайки раните,
не вярвам в очите,
в силата, в дланите.
Не и както преди теб!
Не вярвам в призива нов,
на твойто начало.
Не вярвам в твойта любов…
преродена изцяло…
Защото аз помня,
От тъгата ти вкусих…
Дошли сме самотни,
И така ще напуснем.
Затварям те в бронята
на моето минало.
Не ми трябват спомени,
нечовешко изтрили -
малките радости
оставили тъмни,
фалшиви сладости.
Не си ми безсъние…
P.S.
Но някак е тъжно
Израснах в „невярване”
От вземане тръжно
и тръжно „наддаване”.
И при все, че научих…
ще съм ли готова?
Пак да се случи,
да повярвам отново...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мойра Всички права запазени
