НЕ ВЯРВАМ!
Не вярвам в деня ти
светъл измислено.
Не вярвам в света ти,
Помислен отникъде.
Не вярвам, че страдаш,
сълзящ от очакване,
а по-скоро падаш -
отхвърлен отвсякъде…
Не вярвам в магията
парченца с лепило,
които стихията
е на прах вече стрила -
да правим усилие,
да върнем във спойка,
ЗОВЯЩИ „лек” смислен
чрез проста упойка.
И виждайки раните,
не вярвам в очите,
в силата, в дланите.
Не и както преди теб!
Не вярвам в призива нов,
на твойто начало.
Не вярвам в твойта любов…
преродена изцяло…
Защото аз помня,
От тъгата ти вкусих…
Дошли сме самотни,
И така ще напуснем.
Затварям те в бронята
на моето минало.
Не ми трябват спомени,
нечовешко изтрили -
малките радости
оставили тъмни,
фалшиви сладости.
Не си ми безсъние…
P.S.
Но някак е тъжно
Израснах в „невярване”
От вземане тръжно
и тръжно „наддаване”.
И при все, че научих…
ще съм ли готова?
Пак да се случи,
да повярвам отново...
© Мойра All rights reserved.
