Не вярвам
Безшумно се измъква, като смок.
Сърцето пак със разума провежда
един почти стандартен диалог.
Защо отново трябва да се случи?
Въпрос излишен - фактите крещят.
От грешките уж трябва да се учим,
но... чувствата са верни, не грешат.
Забрани и вина не ни прощават,
огньове луди палят ни в кръвта.
По-силни сме със тяхната жарава.
Убиецът им вечен е страха...
Да вярвам - още стига ми куража.
Повярвай на звездата си и ти.
За смелите светът е бил създаден -
те могат да живеят със мечти.
А в мислите си, кипнали лудешки,
аз знам, че начертал е пътя Бог...
Дали ще ни откаже да ни срещне?
Не вярвам да е толкова жесток!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени