Отива си поредната надежда.
Безшумно се измъква, като смок.
Сърцето пак със разума провежда
един почти стандартен диалог.
Защо отново трябва да се случи?
Въпрос излишен - фактите крещят.
От грешките уж трябва да се учим,
но... чувствата са верни, не грешат.
Забрани и вина не ни прощават,
огньове луди палят ни в кръвта.
По-силни сме със тяхната жарава.
Убиецът им вечен е страха... ...