29.08.2010 г., 16:12

Не вярвам вече!

2.9K 1 37

 

 

 

 

Не вярвам вече!

 

 

Не вярвам вече!... В приказните книги,

натирени под прашния креват!

На малките дечица подарих ги,

с надеждата, че ще ги прочетат!

 

Детството! – осакатена птица

от камък на подлец!... Край мен пълзи...

С трохи заместих скъпата пшеница...

Жив труп да угояваш най боли!...

 

Преди години исках да насоча

ловната си мрежа към нощта,

на Еднорога буен пак да скоча

в преследване на Младостта...

 

Но, жалко!... Скри се зад реката

ятото с несбъднати мечти...

Отегчено махнах със ръката...

И тъжно промърморих: „Остави...”

 

Отдавна не препускам в изнемога

из дебрите на моя детски свят...

Тайно го погребах - Еднорога!

Да не помислят, че съм лековат...

 

От елхата скелет сух остана...

Коледа умря със Андерсен!

Елфи и принцеси, всъщност, няма!

Пирувам със чудовищата в мен...!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • еха....!!!
    чудесно продължение, Роси....!
    като по оптимистична втора част!!!

    благодаря ти!
  • Не вярвам на неверието твое -
    било е просто слабост, лош момент.
    Душата - тя не спира да се бори -
    не я зазиждай в мисли от цимент.

    Дори да си погребал Еднорога
    под пласт години - няма да го спреш,
    копитото му ще строши затвора.
    Вълшебствата са живи и до днес…
  • детсвото, Виктор си отива с вярата в Коледа...!
    блажени са тези които вярват още ( или си мислят, че вярват...)
    няма да се предаваш, братле!
    животът е тежък кръст който сме длъжни да го носим с достойнство!!!
    благодаря ти, че посети моята страничка!

    бъди здрав!
  • При Вас дойдох с препратка. Търся отговор на въпроса кога си отива детството. Тялото е решило да ме предава. Преди това моите близки.
    От Коледа насам чакам да се случи чудото от детството. Вашият стих ме обърка. Накарахте ме да търся силата в себе си. Благодаря Ви!
  • Абсолютно имате право...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...