ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
290 5934
29.08.2010 г., 16:12 ч.

Не вярвам вече! 

  Поезия » Философска
2485 1 38

 

 

 

 

Не вярвам вече!

 

 

Не вярвам вече!... В приказните книги,

натирени под прашния креват!

На малките дечица подарих ги,

с надеждата, че ще ги прочетат!

 

Детството! – осакатена птица

от камък на подлец!... Край мен пълзи...

С трохи заместих скъпата пшеница...

Жив труп да угояваш най боли!...

 

Преди години исках да насоча

ловната си мрежа към нощта,

на Еднорога буен пак да скоча

в преследване на Младостта...

 

Но, жалко!... Скри се зад реката

ятото с несбъднати мечти...

Отегчено махнах със ръката...

И тъжно промърморих: „Остави...”

 

Отдавна не препускам в изнемога

из дебрите на моя детски свят...

Тайно го погребах - Еднорога!

Да не помислят, че съм лековат...

 

От елхата скелет сух остана...

Коледа умря със Андерсен!

Елфи и принцеси, всъщност, няма!

Пирувам със чудовищата в мен...!

 

 

 

 

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • еха....!!!
    чудесно продължение, Роси....!
    като по оптимистична втора част!!!

    благодаря ти!
  • Не вярвам на неверието твое -
    било е просто слабост, лош момент.
    Душата - тя не спира да се бори -
    не я зазиждай в мисли от цимент.

    Дори да си погребал Еднорога
    под пласт години - няма да го спреш,
    копитото му ще строши затвора.
    Вълшебствата са живи и до днес…
  • детсвото, Виктор си отива с вярата в Коледа...!
    блажени са тези които вярват още ( или си мислят, че вярват...)
    няма да се предаваш, братле!
    животът е тежък кръст който сме длъжни да го носим с достойнство!!!
    благодаря ти, че посети моята страничка!

    бъди здрав!
  • При Вас дойдох с препратка. Търся отговор на въпроса кога си отива детството. Тялото е решило да ме предава. Преди това моите близки.
    От Коледа насам чакам да се случи чудото от детството. Вашият стих ме обърка. Накарахте ме да търся силата в себе си. Благодаря Ви!
  • Абсолютно имате право...
  • Даа, елфите и принцесите си отиват, но чудовищата в нас остават....
  • В теб детето никога няма да умре, Аги!!!
  • Да, за малко да ти повярвам ...Аги.
  • Вярата ти е даденост и неможе да не вярваш!
    Прегръдка от мен!
  • И чудовищата ще очовечиш!Защото и на тях се раздаваш. Щом си написал такива стихове...Покъртително е.
  • Убий чудовищата в теб и не бъди такъв песимист- вярвай,че има чудеса и наистина ще стане чудо,само повярвай! Ех, ама си Аги...но макар,че долових краен песимизъм, стиха ми харесва! Поздрави,Вълчо!
  • Все пак вярвай...
    Има ги!!!
    И ти го знаеш!
  • Вълчо, Вълчо, писал си с душата си, но ако бе надникнал зад гърба на онези чудовища, с които пируваш, щеше да видиш всчки добри приказни герои как им се... плезят от скритите кътчета на душата ти...
    Знам, че каквото и да напишеш, добрите приказни герои винаги са с теб и в мислите ти!
    А Младостта... тя е просто късче от времето, но то пък е безсмъртно...
  • Андромаха те е поздравила по прекрасен начин!Аз само ще допълня -
    вярвай!
  • Ааа, не! Вълците съществуват, нали?!
  • Не искам да повярвам, че я няма Коледата... и детството...
    И тук болиш!!!
    Аги*
  • Наборе, има даже и феи!
  • Май изрових нещо под прашния креват?И го прочетох с удоволствие!
  • Благодаря за докосването отново до много ценности!
    "Вярвай Човеко, вярвай!" - думи на Йосиф Сърчаджиев за теб!
    Привет!!
  • С изненади е пълен живота,
    с душици жалки, подлеци.
    Но в теб момчето си остава,
    ще гониш още своите мечти.

    Хубав и замислящ стих!
    Поздрави, Вълчо!
  • Кризата на възрастта,вълчане!...Но има и предимства - ражда красиви, дълбоки стихове!
    Чародейска усмивка за теб!
  • Не вярвам ,че чудовищата в тебе се крият ,
    и пируваш с тях !
    Но ,всичко е една омайваща магия ,
    да те чета и пак ,и пак ...
    Поздравления !
  • Много хубав стих!
  • Много дълбок, възхитена съм. Всичките ти произведения са ми на сърце и обожавам да ги чета!!!
  • И аз не вярвам в твоето неверие
    защото детството е свито вътре в теб.
    Ще го отпращаш -то ще те намери
    и ще е пречката съвсем да порастеш...
    Поне дотолкова,че себе си да мразиш
    поне дотолкова да се отричаш от приятел...
    Поне донякога...Детето в теб ще пази
    в душата ти кристален къс от лятото...

    Ех, Вълчо,размисли ме...
  • Чудесно написано! А когато умре детското в теб наистина става тъжно! Поздрав!
  • защо ли усетих духа на Андерсен...
    в душата на едно сърдито непораснало още момче...
    а там, край реката...всички тичаме още там, край реката...
    великолепен стих, приятелю...докосваш най-милото...
    сърдечно, те прегръщам, момче.
  • Хареса ми много, но си позволявам да бъда на друго мнение по въпроса
  • Ако знаеш Вълчо как те разбирам...само ако знаеш...

    обаче днес видях река...
  • Умело пресъздаден миг, който всеки един човек в определено състояние е изпитвал!
    Поздравления, Вълчо!
  • ... а аз ти вярвам, Вълчо.
    Има и такива мигове, за жалост.
    Хубаво си го казал.
  • Щом са му останали Демоните - лирическият ти е щастливец...
    Момплименти!
  • strahotno e; pozdraw!
  • Чудовища има навсякъде - и в живота, и в приказките. Според мен хем си пораснал, хем носиш здравословна доза от детското в себе си. Няма как да е иначе
  • На върха на елхата свети звездица,
    искрите запазила на твойте очи,
    погледни през прозореца техен -
    бял, чист снежец тихо се сипе
    и Два вълка пазят следите,
    които животът ти е оставил!

    С прегръдка, Аги!)))
  • Не ми се вярва!!!
    Май искаш себе си да заблудиш,че всичко това е зад теб!!!
    Детските ни мечти,чудесата са винаги край нас!!!
    Та нали те ни дават сили да се борим с демоните в нас!!!
    Поздрави от мен!!!
  • Вярваш и още как!
    Стихото ти го доказва, Вълчо!
    Поздравления!
  • Напротив, едно голямо дете си...и Голям творец!Мноооого......................!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Предложения
: ??:??