Не вярвам вече!
Не вярвам вече!... В приказните книги,
натирени под прашния креват!
На малките дечица подарих ги,
с надеждата, че ще ги прочетат!
Детството! – осакатена птица
от камък на подлец!... Край мен пълзи...
С трохи заместих скъпата пшеница...
Жив труп да угояваш най боли!...
Преди години исках да насоча
ловната си мрежа към нощта,
на Еднорога буен пак да скоча ...