Aug 29, 2010, 4:12 PM

Не вярвам вече!

2.9K 1 37

 

 

 

 

Не вярвам вече!

 

 

Не вярвам вече!... В приказните книги,

натирени под прашния креват!

На малките дечица подарих ги,

с надеждата, че ще ги прочетат!

 

Детството! – осакатена птица

от камък на подлец!... Край мен пълзи...

С трохи заместих скъпата пшеница...

Жив труп да угояваш най боли!...

 

Преди години исках да насоча

ловната си мрежа към нощта,

на Еднорога буен пак да скоча

в преследване на Младостта...

 

Но, жалко!... Скри се зад реката

ятото с несбъднати мечти...

Отегчено махнах със ръката...

И тъжно промърморих: „Остави...”

 

Отдавна не препускам в изнемога

из дебрите на моя детски свят...

Тайно го погребах - Еднорога!

Да не помислят, че съм лековат...

 

От елхата скелет сух остана...

Коледа умря със Андерсен!

Елфи и принцеси, всъщност, няма!

Пирувам със чудовищата в мен...!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

  • еха....!!!
    чудесно продължение, Роси....!
    като по оптимистична втора част!!!

    благодаря ти!
  • Не вярвам на неверието твое -
    било е просто слабост, лош момент.
    Душата - тя не спира да се бори -
    не я зазиждай в мисли от цимент.

    Дори да си погребал Еднорога
    под пласт години - няма да го спреш,
    копитото му ще строши затвора.
    Вълшебствата са живи и до днес…
  • детсвото, Виктор си отива с вярата в Коледа...!
    блажени са тези които вярват още ( или си мислят, че вярват...)
    няма да се предаваш, братле!
    животът е тежък кръст който сме длъжни да го носим с достойнство!!!
    благодаря ти, че посети моята страничка!

    бъди здрав!
  • При Вас дойдох с препратка. Търся отговор на въпроса кога си отива детството. Тялото е решило да ме предава. Преди това моите близки.
    От Коледа насам чакам да се случи чудото от детството. Вашият стих ме обърка. Накарахте ме да търся силата в себе си. Благодаря Ви!
  • Абсолютно имате право...

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...