7.03.2016 г., 9:13

(Не)Възможно

694 0 5

Загадъчни са всичките ти навици,

защото непрестанно ги променяш.

Приемаш ничиите калпави претенции,

а своите обичаш често да нападаш.

И ето: срещаме се днес- лице в лице,

докато времето сърдито ни напомня,

че закъснението орис е, но не и чест,

и още малко до финала ни остава.

Обичам те! Върви! И… забрави това, 

което с много обич днес ти казах.

Когато можеш се върни. Не мога

да те следвам! Аз съм Огледало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...