7.03.2016 г., 9:13 ч.

(Не)Възможно 

  Поезия » Друга
458 0 5

Загадъчни са всичките ти навици,

защото непрестанно ги променяш.

Приемаш ничиите калпави претенции,

а своите обичаш често да нападаш.

И ето: срещаме се днес- лице в лице,

докато времето сърдито ни напомня,

че закъснението орис е, но не и чест,

и още малко до финала ни остава.

Обичам те! Върви! И… забрави това, 

което с много обич днес ти казах.

Когато можеш се върни. Не мога

да те следвам! Аз съм Огледало.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??