Mar 7, 2016, 9:13 AM

(Не)Възможно 

  Poetry » Other
520 0 5

Загадъчни са всичките ти навици,

защото непрестанно ги променяш.

Приемаш ничиите калпави претенции,

а своите обичаш често да нападаш.

И ето: срещаме се днес- лице в лице,

докато времето сърдито ни напомня,

че закъснението орис е, но не и чест,

и още малко до финала ни остава.

Обичам те! Върви! И… забрави това, 

което с много обич днес ти казах.

Когато можеш се върни. Не мога

да те следвам! Аз съм Огледало.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??