Загадъчни са всичките ти навици,
защото непрестанно ги променяш.
Приемаш ничиите калпави претенции,
а своите обичаш често да нападаш.
И ето: срещаме се днес- лице в лице,
докато времето сърдито ни напомня,
че закъснението орис е, но не и чест,
и още малко до финала ни остава.
Обичам те! Върви! И… забрави това,
което с много обич днес ти казах.
Когато можеш се върни. Не мога
да те следвам! Аз съм Огледало.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
