Не заслужаваш
Кой беше ти?
Най-голямата илюзия.
Какво ти сторих?
Просто те обичах.
Защо ми го причини?
Защото си мислиш, че
всички сме подли, като теб.
Не заслужаваш миг покой,
не заслужаваш обичта.
Любовта не познаваш,
Доброто не оценяваш,
Нежността ми на боклука хвърли.
Не заслужаваш щастлив да си,
щом не знаеш какво е
щастие да дадеш.
Всичко исках да ти дам, а ти -
захвърли го, като ненужен парцал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© София Русева Всички права запазени
