Колко тичах след теб, колко страдах,
та това бе мъка, бе жажда, бе искрен зов,
но се уверих само в едно,
ти не разбираш от любов!

Познах прекрасни жени,
някои красиви, други с по-ценни качества,
но нямаше в никоя нещо така отблъскващо, както гордостта ти,
поддаваща се на низки глезотии и ласкателства...

Бе единствена, която желаех злобно,
докато се възхищавах и радвах всички други,
остави, дори от това не разбра, било е напразно,
ти други, сухи души, като твоята дири...