Роби (Роберт)
511 3486
30.10.2016 г., 7:44 ч.  

Не затръшвай пред него вратата 

  Поезия » Любовна
1238 5 17

Ако  някога рано,  в зората,

морен странник на прага почука,

не затръшвай пред него вратата.

Не случайно той спрял се е тука.

 

Преживял и беди, и неволи,

от години вървял е към тебе.

Не за залъче хляб  ще помоли -

за душата му лек е потребен!

 

Ще поиска не нещо голямо,

а в очите за миг да надзърне,

да докосне  косите ти само -

и в живота си пак да се върне.

 

Мълчаливо ръка ще протегне

със събрани молитвено пръсти.

Не плаши се, когато посегне -

ще въздъхне и теб ще прекръсти.

 

Ще забие сърцето ти лудо.

Ще нахлуят пак образи, думи...

Остра болка във теб ще събуди

парещ спомен за  сладко безумие.

 

А пък той... ще си тръгне обратно,

пак открил във живота си смисъл -

тоз живот, пропилян безвъзвратно,

и от  който се беше отписал!...

 

 

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Таня!...
  • Никога не бих му затръшнала вратата.Много хубав стих!
  • Благодаря!...
  • Много силно!!!
  • Кой да ти каже, приятелю?....
  • Наистина силно, дали пък всички не сме някакви неразбрани странници в този живот ,Роби!
  • Руми, Жанет, Ради, Влади и Светла, благодаря за вниманието!....
  • Как го правиш, човеко...!?! - Писането...
  • Много ми хареса! Браво!
  • С Жанет! Вълнуваш по някакъв твой си начин!
  • Съпреживях го някак си това стихотворение... Много ми хареса.
    Благодаря!
  • Много хубаво и дълбоко!
  • Василка, Мария, Любомира, Ани, радвам се, че сте тук!
    Ани, специална благодарност на теб, че сподели своя стих!
  • "Ще поиска не нещо голямо,
    а в очите за миг да надзърне,
    да докосне косите ти само - "

    Не говори. Светът се е събрал в очите ти.
    Протегна ли ръка и знам – ще го погаля.
    Не нарушавай тая тишина. Непростимо е
    да не погледам как денят във залеза преваля

    и всеки златокос момент на времето
    как кротко слънчевата светлина изпраща.
    Не говори. Дотук са думите посеяни.
    Погледай. Тишината кълновете им поклаща.

    Прочети какво ти казват устните,
    когато думичка не могат да промълвят,
    а в небосклона всичките звезди разпръснати
    страхуват се. Не чуеш ли и ще посърнат.

    Послушай. В тишината свети музика.
    Опънала е до последно всичките си струни.
    Прелееш ли във нежността на ритъма,
    красотата и самичка в тебе ще потъне.

    Не говори. Светът се е събрал в очите ми.
    Протегнеш ли ръка, ще можеш да го вземеш.
    Усещаш ли как тишината напоила е косите ми.
    Там крие се мигът, превърнал се в безвремие.

    Не знам защо се сетих за този мой стар, стар стих.

    Хубаво пишеш.
  • По Новолуние... Хубаво!
  • Браво! Вълнуващо излияне! Прекрасен дар за нея! Да се случи! Възвишено! Написаното стихчето ще запомня,!
  • Без думи! Любимо!
Предложения
: ??:??