Не затръшвай пред него вратата
Ако някога рано, в зората,
морен странник на прага почука,
не затръшвай пред него вратата.
Не случайно той спрял се е тука.
Преживял и беди, и неволи,
от години вървял е към тебе.
Не за залъче хляб ще помоли -
за душата му лек е потребен!
Ще поиска не нещо голямо,
а в очите за миг да надзърне,
да докосне косите ти само -
и в живота си пак да се върне.
Мълчаливо ръка ще протегне
със събрани молитвено пръсти.
Не плаши се, когато посегне -
ще въздъхне и теб ще прекръсти.
Ще забие сърцето ти лудо.
Ще нахлуят пак образи, думи...
Остра болка във теб ще събуди
парещ спомен за сладко безумие.
А пък той... ще си тръгне обратно,
пак открил във живота си смисъл -
тоз живот, пропилян безвъзвратно,
и от който се беше отписал!...
© Роберт All rights reserved.
