22.07.2014 г., 23:29

Не знаех

411 0 3

Не знаех,

че у мене има бент,

докато ти не го взриви -

потече всичката вода,

която жаждата ми

цял живот жадуваше.

Без въздух,

цялата любов,

понесе ме пороят,

мъка и радост

в себе си видях.

Потъвах

и летях.

Но бях!

С оная свобода,

която винаги

ще ме познае -

на себе си

ще ме даде.

Както преди,

както безкрая.

Музика

на върха на пръстите,

на устните,

на себе си.

Музика...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...