Не знаех,
че у мене има бент,
докато ти не го взриви -
потече всичката вода,
която жаждата ми
цял живот жадуваше.
Без въздух,
цялата любов,
понесе ме пороят,
мъка и радост
в себе си видях.
Потъвах
и летях.
Но бях!
С оная свобода,
която винаги
ще ме познае -
на себе си
ще ме даде.
Както преди,
както безкрая.
Музика
на върха на пръстите,
на устните,
на себе си.
Музика...
© Кирилка Пачева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
