16.03.2007 г., 23:47

Не знаеш

788 0 0

Не знаеш как очите ми изсъхват, щом не те видя аз.
Не знаеш как сълзите ми капят в черния мрак.
Не знаеш как устните вяхнат, щом не те целуна аз.
Не знаеш как излизат безмълвно думите пак.

Но, наистина, нещото, което не знаеш, е, че поднесох ти
сърцето си в златен поднос пред твоите нозе и се заклех,
че ще те обичам винаги, вярно и до гроб, а ти...
И това не знаеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Стойкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....