Mar 16, 2007, 11:47 PM

Не знаеш

Poetry

791 0 0

Не знаеш как очите ми изсъхват, щом не те видя аз.
Не знаеш как сълзите ми капят в черния мрак.
Не знаеш как устните вяхнат, щом не те целуна аз.
Не знаеш как излизат безмълвно думите пак.

Но, наистина, нещото, което не знаеш, е, че поднесох ти
сърцето си в златен поднос пред твоите нозе и се заклех,
че ще те обичам винаги, вярно и до гроб, а ти...
И това не знаеш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0