Не знаеш как очите ми изсъхват, щом не те видя аз.
Не знаеш как сълзите ми капят в черния мрак.
Не знаеш как устните вяхнат, щом не те целуна аз.
Не знаеш как излизат безмълвно думите пак.
Но, наистина, нещото, което не знаеш, е, че поднесох ти
сърцето си в златен поднос пред твоите нозе и се заклех,
че ще те обичам винаги, вярно и до гроб, а ти...
И това не знаеш!