26.12.2023 г., 8:41  

Не знаеш, но ме абстрахираш

518 2 0

Какво си всъщност ти не знаеш

не съм идеал нито камертон

във един жанр 

от А,Бе,Ве, сме, но за мен по-скоро- което мразя-усъвременен

 

 а коя си ти

болни родителски мечти

ученически блянове над това

към нещото, което ти обещах до живот

 

какво си всъщност Тии и ти не знаеш

времето си имаш, но няма да е вечно

ела при мен и ще осъзнаеш

 

коя ще бъдеш Тии

без други амбиции

себе си със мен

аз, дори и сам, но вечно ще съм  с теб

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Stew Carrey Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...