23.08.2013 г., 11:49 ч.

Не знам 

  Поезия » Хумористична
1278 0 22

Склероза, куку ли – не знам.

Ама в палтенцето се гуша,

вървя и си говоря сам.

И си представям, че ме слушат.

 

Не мога да се отърва

от туй, каквото и да сторя.

И даже спирам да вървя,

а пък не спирам да говоря.

 

То монолозите – добре,

обаче взех да се улавям:

отива работата зле –

започнах да си отговарям!

 

Културно, учено – на "Вие"!

То отначалото е лесно,

ма като тръгнат да се бият

и като трети се намесвам!

 

Като в съвременна пиеса,

актьорът,  режисьорът – аз съм.

И сцена. И дори завеса!

Накрая сам си ръкопляскам.

 

И сам се смея, сам си плача,

докато в някое дърво,

така се тресна, че се стресна.

А тук се правя на палячо,

нали се сещаш за какво?

Ами да бъде интересно.

 

(от конкурса "Очи към себе си")

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??