Не знам
Склероза, куку ли – не знам.
Ама в палтенцето се гуша,
вървя и си говоря сам.
И си представям, че ме слушат.
Не мога да се отърва
от туй, каквото и да сторя.
И даже спирам да вървя,
а пък не спирам да говоря.
То монолозите – добре,
обаче взех да се улавям:
отива работата зле –
започнах да си отговарям!
Културно, учено – на "Вие"!
То отначалото е лесно,
ма като тръгнат да се бият
и като трети се намесвам!
Като в съвременна пиеса,
актьорът, режисьорът – аз съм.
И сцена. И дори завеса!
Накрая сам си ръкопляскам.
И сам се смея, сам си плача,
докато в някое дърво,
така се тресна, че се стресна.
А тук се правя на палячо,
нали се сещаш за какво?
Ами да бъде интересно.
(от конкурса "Очи към себе си")
© Райчо Русев All rights reserved.
Поздрави!
