17.01.2019 г., 11:28

Не знам

517 0 2

Не знам дали след тази нощ

ще пострешна утрото слънчево...

Но знам че звездите светят за мен

защото в тъмата ги виждам.

 

Не знам дали ще пострешна утрото

онова същото ,измамното... което

ме кара да чувствам гъдела

наречен любов...Вездесъщ.

 

Не знам,но знам че обичам живота

онзи същият който разпръсква живот...

Онзи който ме кара да ръчкам с ръжена

и да се щурам със тебе живот.

 

Не знам дали  ще пострешна утрото

но с надежда пожелавам на теб.

Предай на звездите от спомена

онзи същият подарен от мене за теб.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • а какво означава "пострешна" - постресна или посрещна?
    "Онзи който ме кара да ръчкам с ръжена
    и да се щурам със тебе живот."
    това ми хареса, харесва ми, че се щураш, но само не ми стряскай утрото, искам си го усмихнато и ведро, не стреснато и уплашено!
  • Благодаря на прочелите стиха ми!
    Знам че неудобното не се харесва но то също е час от нас и за мен то е горивото което движи светът и дай Боже към по добро!
    А за това че не коментирахте не значи че не бях разбран!До нови ,Приятели ..и дай Боже още да ни има!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....