17.01.2019 г., 11:28 ч.
Не знам
Не знам дали след тази нощ
ще пострешна утрото слънчево...
Но знам че звездите светят за мен
защото в тъмата ги виждам.
Не знам дали ще пострешна утрото
онова същото ,измамното... което
ме кара да чувствам гъдела
наречен любов...Вездесъщ.
Не знам,но знам че обичам живота
онзи същият който разпръсква живот...
Онзи който ме кара да ръчкам с ръжена
и да се щурам със тебе живот.
Не знам дали ще пострешна утрото
но с надежда пожелавам на теб.
Предай на звездите от спомена
онзи същият подарен от мене за теб.
© Ангел Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря на прочелите стиха ми!
Знам че неудобното не се харесва но то също е час от нас и за мен то е горивото което движи светът и дай Боже към по добро!
А за това че не коментирахте не значи че не бях разбран!До нови ,Приятели ..и дай Боже още да ни има!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Онзи който ме кара да ръчкам с ръжена
и да се щурам със тебе живот."
това ми хареса, харесва ми, че се щураш, но само не ми стряскай утрото, искам си го усмихнато и ведро, не стреснато и уплашено!