Jan 17, 2019, 11:28 AM
Не знам
Не знам дали след тази нощ
ще пострешна утрото слънчево...
Но знам че звездите светят за мен
защото в тъмата ги виждам.
Не знам дали ще пострешна утрото
онова същото ,измамното... което
ме кара да чувствам гъдела
наречен любов...Вездесъщ.
Не знам,но знам че обичам живота
онзи същият който разпръсква живот...
Онзи който ме кара да ръчкам с ръжена
и да се щурам със тебе живот.
Не знам дали ще пострешна утрото
но с надежда пожелавам на теб.
Предай на звездите от спомена
онзи същият подарен от мене за теб.
© Ангел All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря на прочелите стиха ми!
Знам че неудобното не се харесва но то също е час от нас и за мен то е горивото което движи светът и дай Боже към по добро!
А за това че не коментирахте не значи че не бях разбран!До нови ,Приятели ..и дай Боже още да ни има!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Онзи който ме кара да ръчкам с ръжена
и да се щурам със тебе живот."
това ми хареса, харесва ми, че се щураш, но само не ми стряскай утрото, искам си го усмихнато и ведро, не стреснато и уплашено!