17 янв. 2019 г., 11:28

Не знам

524 0 2

Не знам дали след тази нощ

ще пострешна утрото слънчево...

Но знам че звездите светят за мен

защото в тъмата ги виждам.

 

Не знам дали ще пострешна утрото

онова същото ,измамното... което

ме кара да чувствам гъдела

наречен любов...Вездесъщ.

 

Не знам,но знам че обичам живота

онзи същият който разпръсква живот...

Онзи който ме кара да ръчкам с ръжена

и да се щурам със тебе живот.

 

Не знам дали  ще пострешна утрото

но с надежда пожелавам на теб.

Предай на звездите от спомена

онзи същият подарен от мене за теб.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • а какво означава "пострешна" - постресна или посрещна?
    "Онзи който ме кара да ръчкам с ръжена
    и да се щурам със тебе живот."
    това ми хареса, харесва ми, че се щураш, но само не ми стряскай утрото, искам си го усмихнато и ведро, не стреснато и уплашено!
  • Благодаря на прочелите стиха ми!
    Знам че неудобното не се харесва но то също е час от нас и за мен то е горивото което движи светът и дай Боже към по добро!
    А за това че не коментирахте не значи че не бях разбран!До нови ,Приятели ..и дай Боже още да ни има!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...