Не знам и са́мо тя си знае
Кой слу́шкал – слу́шкал!
Хайде, дружно пак –
гирлянди, топки, лъскав декорейшън.
Снежанка ще покаже дълъг крак,
джудженцето – брада с екстеншън!
Къде погледнеш – звънка и блести,
а Дядо Коледа не съществувал...
Живот не се живее без мечти,
душата стоплят, нищичко не струват.
Променят се, когато порастеш.
Очите – да. Не са едни и същи,
но ако виждаш с тези на дете
ще светят замъчета вместо къщи...
... От приказки с опияняващ край
в коя да вляза не е ясно вече –
все неизвестен чудото окрал...
Надеждата е в коледната вечер!
Отчупиш питка, дойде ти късмет,
свещица палнеш с мисъл – ще ми мине,
ще случа приказката с нов сюжет,
така умислен чаят ти изстине,
но нямаш отговор защо все с праз...,
менюто – старо, уж новогодишно.
... Не вярвам нито Сlaus, нито Мраз
един на друг писма да си напишат...
Насвие те, обърнеш чашка-две.
Държи те питието на забрава.
На дряновицата расте геврек!
Издялах я с една вълшебна брадва.
В украсата е
цъфнал снежен мак.
Филията е в зъ́бите на песа.
Не знам и са́мо тя си знае как
е станала за кучето принцеса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
