21.10.2021 г., 10:05

Не знам как се случи

859 0 0

      

       Не знам как се случи

 

Обичах красавец със руси коси,

с кафяви и мили – прекрасни очи.

По него жените въздишаха с жар

и беше за мене той божия дар.

 

Не знам как се случи, но влюбих се пак

и сякаш съдбата изпрати ми знак.

Красавецът рус аз забравих сега

и само за тебе си мисля в нощта.

 

Не си като него със светли коси,

но твойта усмивка с тъга ме плени.

Не знам и защо те обичам така,

но зная, че ти си за мене съдба.

                        Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...